вторник, 27 декември 2011 г.

Коледата /почти/ невъзможна

Казват, че най-сигурния начин да разсмееш Господ е да му разкажеш плановете си. Това, разбира се, никога не ме е спирало да правя краткосрочни, дългосрочни, подробни, идейни, примерни, евентуални или резервни планове. Така беше и като планувах трите дни отпуска преди коледните празници - в представите ми тези дни щяха да бъдат достатъчни да подготвя къщата за празниците, да направя коледни сладки, да купя подаръци за близките, да направя още няколко коледни картички и не на последно място - да направя още няколко публикации в блога, в които да отразят стройната и организирана подготвителна дейност. Оказа се, че планът, който съставих, има само един недостатък - не е реалистичен. Все пак, ако трябва да съм честна, изпълних по-голямата част от заплануваното, но не сигнах до публикации. В последния момент успях дори да направя и тези бързи картички, които подарих на най-близките:
И тъй като това са последните ми картички за тази година, смятам да ги включа в КФП № 98 "Последната за годината"Мисля да участвам с картичките и в коледния конкурс на "Двете елши", а също и в Коледа с Хобисимо.
Предполагам, че това ще е последната ми  публикация за годината. Желая на всички здрава, щастлива, преливаща от любов и вдъхновение, пълна със светли емоции и спиращи дъха мигове Нова година!

понеделник, 19 декември 2011 г.

Първите печатни произведения

Наскоро си купих списание "Creativity", с което получих като подарък няколко прозрачни печата. Допълнително си набавих акрилно блокче, тампон с черно мастило и малко тампонче със синьо мастило. В резултат на първите ми опити с печатите се получи това:









Идеята и начина на изработка на картичките взех от тук. За оцветяване използвах акварелни моливи.

Оказа се, че печатането е много пристрастяващо занимание. Толкова пристрастяващо, че вече започвам да се колебая какво точно да напиша в писмото до Дядо Коледа :)

Мисля да участвам с картичките в коледния конкурс на "Двете елши", а също и в Коледа с Хобисимо.

сряда, 14 декември 2011 г.

Ръкавички

,Моите ръчички
имат ръкавички.
Топлички и малки
само за пързалки.


Спомняте ли си това стихче? Аз си го припомних вчера, когато най-сетне сътворих нещо с коледното албумче на Pаpеrmania, което си купих преди време.
Заслепена от пъстрите бонбонени цветове изобщо не помислих какви точно картички ще сътворя с тази хартия. Правя картички предимно за приятелите си, които са възрастни хора, и идеята ми беше за Коледа да получат от мен нещо стилно и красиво. Да, ама не! Оказа се, че ще получат по-скоро нещо шарено и весело, което също не е лош вариант.
Всъщност картичката се получи много добре. Идеята за изпраните дрешки бях видяла на една картичка за бебе - нарисуван простор за пране, върху който съхне бебешко боди. Стори ми се много сладурско. Взаимствах го оттам, като добавих допълнително дребни дървени щипки и канапче. Самите ръкавички са залепени за картичката и не могат да се "разхождат" свободно по канапчето.
Смятам да включа картичката в КФП № 96 "Коледни ръкавички и чорапчета", а също и в коледния конкурс на "Двете елши" и в Забавлятелство второ "Коледа, та дрънка".
А ето и още една картичка от същата серия, която вече подарих, но все пак успях да снимам в последния момент на изкуствена светлина: 

понеделник, 12 декември 2011 г.

Бинго!

Направата на тази картичка бе вдъхновено от предизвикателство № 95 на Картичкофуриите "Бинго", вертикала-ембосинг, метал, снежинки. Най-после се осмелих да споделя част от опитите си за работа с тел - елхичката е направена от много тънка, леко вълнообразна тел. Тъй като първоначалните ми опити бяха върху по-малки картончета, не съобразих че е възможно телта да се изгуби върху по-голямата площ. Ето защо се наложи да я подчертая с белите "тропоски".
За направата на елхичката първоначално начертах равнобедрен триъгълник с молив на обратната страна на картончето, след което отбелязах точките, в които ще се оплита телта и направих малки дупчици в тях. Плетенето на елхичката започва от върха, като се прави на принципа на шевната машина - с телена нишка отдолу и отгоре, като долната нишка се прокарва през дупчицата, минава върху горната нишка и обратно се пъха надолу в същата дупчица. Излишно е да казвам, че моята тел е много, много мека. Подарък ми е от моите приятели от "УниАрт реклама" - Търговище. Релефното картонче е част от подаръка ми от Хобисимо.
Снежинките са закрепени с брадсове, които се наложи да боядисам допълнително със сребърна акрилна боичка.

неделя, 11 декември 2011 г.

Мармалад от портокали или за това как един чревоугодник започна да вари сладка

Преди няколко години, докато се подготвях теоретично за коледните празници, срещнах тази рецепта. Стори ми се, че сладките ще са точно по мой вкус и реших да ги направя. Започнах да си набавям необходимите продукти, но ударих на камък при търсенето на конфитюра от портокали, който се слага в плънката. Тогава се сетих, че в любимото ми списание "Good Food" съм срещала такава рецепта. Поразтърсих се в старите броеве и действително в бр. 2 / 2008 г. намерих каквото ми бе нужно. Дотук добре, ама аз през живота си не бях варила сладко/мармалад/конфитюр - просто и майка ми и свекърва ми са страшно добри в тази област и не ми е минавало през ума да ги конкурирам, за да чуя накрая "Е, не е като на баба!". Пък и от обясненията ми се стори, че варенето на мармалада е двудневна епопея с неясен резултат. Първоначално се отказах, но оставих списанието на поставката за книги в кухнята, като декорация - ей така, да му се порадвам на хубавите снимки. Мислех, че с това съм приключила,  но въпросът какви ли са на вкус онези сладки продължи да ме занимава цяла седмица. Тогава реших-ще се пробвам да го направя този мармалад, пък каквото стане - най-много да изхабя кило захар и малко портокали и да спечеля драгоценен опит. Речено - сторено. Много старателно прочетох всички указания и си набавих необходимите продукти. Стъпка по стъпка повторих всичко и ....О, чудо! Сварих сама мармалад!
Оттогава съм правила 3 пъти мармалад от портокали. Не е имало случай да не стане. И сладките се получиха, но за тях би следвало да направя отделна публикация /ако стигна до правенето им и тази година/. А сега, та-та-та-тааам...

За направата на мармалада използвах: четири малки портокала /моите общо бяха с тегло 680 г, а в списанието се препоръчва тегло от 500 г/, сока от един лимон, 1 кг захар, 1,7 л вода.
 Във фруктиерата у нас се търкаляше самотно и нещастно и една мандарина, чийто сок също влезе в конфитюра - изобщо не се усеща.
Начин на приготвяне: Започва се от вечерта.Първо се измиват портокалите с топла вода, гъба и веро. После се разполовяват и изцеждат. На мен ми се получиха около 300 мл сок. После пулпата се изстъргва и се завързва в парче плат - аз ползвах тензух. Корите се нарязват на колкото се може по-тънки лентички-аз ги настъргах на V-образно ренде, на най-тънките възможно лентички. Първия път ги надробих с резачката на кухненския комбайн, но не повторих, защото сокът на сладкото, който после се желира, не става така бистър. Иначе начина на нарязване не оказва влияние върху вкуса. Изцеденият сок от портокалите и  лимона /и от сложената по милост мандарина/ се изсипва в тенджера от неръждаема стомана, в която ще се вари сладкото, след което се прибавят водата, нарязаните корички и вързопчето с пулпата. Тенджерата се захлупва и на заготовката за мармалада се пожелава "Лека нощ".
На следващия ден: във фризера се оставят 3-4 малки чинийки или една по-голяма,необходими по-късно за изпробване на готовността на мармалада /за мен тази работа с чинийките изглеждаше доста абстрактна, но се оказа, че действа безотказно/.  Съдържанието на тенджерата се загрява и се оставя да къкри без капак на средно силен огън около час и половина. Накрая коричките от портокала трябва съвсем да са омекнали. Тогава се вади вързопчето с пулпата, оставя се  да изстине и се изстисква сока от него.
Добавя се захарта и се разбърква до пълното й разтваряне, преди това не бива да ври. Увеличава се котлона и се оставя да ври около 15 минути, след което се дърпа настрани. После идва времето за пробите с чинийките. Смисълът на цялата работа със студените чинийки е да се получи впечатление за гъстотата на мармалада след изстиване. За целта върху студените чинийки се капват няколко капки от сока и после чинийките се връщат за 1 минута във фризера. Ако след това сокът още тече, сладкото се връща на котлона за 3-4 минути /в списанието пише за две минути, но явно аз започвам да правя пробите по-рано и ми е необходимо повече време за сгъстяване/. На мен ми бяха необходими около 40 минути от завирането до окончателното махане от котлона, заедно с времето за пробите, но предполагам, че тази цифра не е константна и зависи най-вече от количеството на водата.
След като мармалада се махне от котлона се оставя да си почине 10 минути. Ако се е образувала пяна, се маха - при мен беше много малко по краищата. Пълни се в сухи бурканчета - при мен се получиха три  буркана от 370 мл и едно бурканче от детски храни.

Първия път, когато правих мармалада, си оставих само едно бурканче от него, за да направя сладките. Останалите бурканчета раздадох като домашно правени подаръци, с подходящите опаковки. Тази година мармаладът стана чудесен и затова ще си помисля сериозно дали да се лиша от някое от скъпоценните бурканчета в полза на родата :)

събота, 10 декември 2011 г.

Картичка без край

Разбира се, заглавието е леко подвеждащо. Картичката си има край. Само дето между началото и края има нагъната като хармоника част, която може да е произволно дълга.
Идеята за подобна картичка се роди преди много години, когато разполагах само с оризова хартия, картон и ножица, с която изрязвах елхички в оризовата хартия. Сегашният ми опит определено е по-сполучлив. Коледният мотив отпред е част от подаръка ми от Хобисимо, аз само оцветих релефните части със златна акрилна боичка. Вътрешната част е направена от една прозрачна, но доста плътна и "жилава" хартия със златен блясък, обработена с пънч "снежинка", а основите отпред и отзад са направени от релефен картон с размер 1 / 2 А5. Необходими са сатенена лентичка и две камбанки. 
Истината е, че тази картичка в сгънат вид не е нищо особено. Става наистина красива след разтварянето и особено се постави до източник на светлина, която да прозира през снежинките.
Само да добавя - използвах свещника само за снимките. Картичката е от хартия и не мисля, че е удачно да се поставя в близост до огън.
Мисля да участвам с картичката в предизвикателство № 1 на Hobby Challenges-"Тиха нощ-свята нощ..."в предизвикателство № 95 на Картичкофуриите "Бинго", вертикала-ембосинг, метал, снежинки, и при Двете елши в предизвикателството "Весели звънчета с медени гласчета"
Ще включа картичката и във второто предизвикателство на Забавлятелството"Коледа, та дрънка".



четвъртък, 1 декември 2011 г.

Бонбонена Коледа

Едно от първите неща, които провокираха интереса ми към куилинга, бяха снежинките. До този момент все не стигах до изработката им. Наближаването на коледните празници обаче ми даде чудесен повод да се опитам да сътворя такава снежинка, която да използвам при направата на картичка.
Първоначалната ми идея беше картичката да е много нежна, решена изцяло в бяло и синьо. По този повод, след като установих, че белите ми куилинг лентички са свършили, прибавих и синьо по снежинката. При опита ми обаче да наместя двуцветната снежинка на първоначално планирания фон, се оказа, че стои изключително неуместно. Ето защо се стигна до разполагане на "произведението" на розов фон.
Допълнително направих на ръка "тропоските" с гел-маркер и пръснах няколко бели точки по фона. По самата снежинка сложих брокат.
Крайният резултат при мен предизвика асоциация със захарен памук, откъдето дойде и името на картичката. Допускам, че Захарната фея ( наречена още Бонбонена фея или фея Драже) от балета "Лешникотрошачката" подарява подобни картички по Коледа :)
Сматам да участвам с картичката в обявеното предизвикателство от Забавлятелство Мър - Мяу  "Коледа, та дрънка" .

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Кексчета с круши и бонбони "Лакта"

Днес отново е понеделник - най-омразния ми ден от седмицата. Денят, в който за пореден път си правя равносметка, че почивните дни са се стопили неусетно без да успея да свърша и една десета от заплануваното и същевременно въртележката се е завъртяла и аз отново съм на нея.
Така, петте минути за самосъжаление изтекоха и е време като Мюнхаузен да се хванем сами и да се изтеглим от това състояние.
Днес отново е понеделник. Начало на нова седмица и ден, в който вкусът на приятните преживявяния от почивните дни все още не е изчезнал. Все още се усмихвам като се сещам за невероятната съботна вечер, прекарана  с приятели, или пък за останалите от неделя кексчета, с които подсладих сутрешното кафе. За тях ми е думата - макар и не чак толкова добри на вид, се оказаха страхотни на вкус. Рецептата за тях взех от юбилейния 50-ти брой на Good Food (само да вметна - това списание ми е слабост, купувам го от първия брой, правя по една или две рецепти максимум от брой, но ми е удоволствие и само да го разглеждам). Тук ще дам продуктите, които аз използвах и ще покажа снимката на моите кексчета.
Необходимите продукти са: 300 г брашно, 90 г захар, 1 ч. л. бакпулвер, 1 ч.л. канела, 250 мл прясно мляко, 2 разбити яйца, 100 г разтопено масло, круша и половина-обелена и нарязана на  парченца, 1 пак. бонбони "Лакта" 120 г - нарязани на парченца, 30 г филирани бадеми.
Начин на приготвяне: брашното, захарта, бакпулвера и канелата се слагат в купа и се разбъркват добре; отделно се смесват яйцата, млякото и маслото; при сухите съставки се прибавят плодовете, 1 / 3 от нарязаните бонбони (всеки бонбон нарязах на 6 парченца) и течните съставки, след което леко се объркват (не е необходимо да става гладка маса). Разпределя се в тавичка за кесчета, в която предварително са сложени хартиени кошнички. На мен ми се получиха 18 броя. Най - отгоре се разпределят останалите нарязани бонбони и бадемите. Пекат се около половин час в предварително загрята на 200 градуса фурна.
Добре е кексчетата да се оставят да изстинат, защото карамелът  е разтопен и доста лепкав веднага след изпичането и трудно се отлепят кексчетата от хартиените кошнички. Чудесно си подхождат с мляко с кафе :)
Тази публикация започна доста шизофренично, но завърши добре и с аромат на кафе. Стискам си палци да удържа зрънцата добро настроение цялата седмица :)

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

O Tannenbaum!

Докато правех тази картичка в главата ми се въртеше популярната коледна песничка "O Tannenbaum". Макар че не владея немски, точно  немският вариант на песничката ми беше в ума. Предполагам че по някакъв начин това повлия на работата ми и в крайна сметка доведе до едно доста прецизно изпълнение (ох, изчервих се!). Вероятно крайният резултат се дължи на страхотните материали, които получих като подарък от хелоуинското предизвикателство на Хобисимо, но като любителка на мистичните обяснения ми се струва, че и "музикалното оформление" си каза думата :)
Ето и по-близък план на детайлите:
Смятам да включа тази картичка в предизвикателството на Двете елши за направа на Easel коледна картичка , а също и в предизвикателство № 93 на Картичкофуриите "Коледна елха" и в предизвикателство № 1 на Hobby Challenges-"Тиха нощ-свята нощ..."

вторник, 22 ноември 2011 г.

(С)нежно бяло

Започнах изработката на тази картичка с мисълта да поздравя моя приятелка за рождения й ден. В самото начало нямах намерение да използвам само бели материали, но проектът се оформи от самосебе си. Исках картичката да има музикални символи, тъй като получателката като малка е била отдадена на цигулката, а тъй като в момента е щастливо отдадена на двамата си близнаци, всички останали елементи  са по двойки. Единственото нещо, което не е намерило място в проекта, е професията й - прокурор, но поради очевидната проза, с която се асоциира това занимание, то старателно беше избегнато.

петък, 18 ноември 2011 г.

Свободни интерпретации на тема попарт

Може би се е случвало да споменавам, че децата ми са излезли от онази сладка възраст, в която проявяваха живо любопитство към всички мои занимания и всячески се опитваха да ми помагат. С навлизането в пубертета любопитството им естествено се насочи в други посоки и те изоставиха навика да се врат в ръцете ми докато правя нещо. Установих, че малко ми е мъчно и ми липсват онези времена, но какво да се прави - нещата се променят.
Снощи обаче, докато подготвях опаковката за подаръка на скъп наш рожденик, си имах помощник - тринадесетгодишната ми дъщеря Рая (и другата ми дъщеря е на същата възраст, близначки са). Даже ако трябва да съм точна, Рая свърши цялата работа, а аз й съдействах с даването на "ОЦУ" или "особено ценни указания". Тя сама оразмери и изряза шест разноцветни лентички хартия (5 на 15 см), после ги обработи с 3D пънч, подреди цветово, преплете и залепи върху плика, в който щяхме да пъхнем подаръка (ваучер за нещо приятно), а после налепи отгоре камъчета и нарисува пипалца на пеперудите. Получи се ето това:  
Резултатът по странен начин ми напомни за тази популярна творба на Анди Уорхол:
 
което пък от своя страна ни даде повод да си обясним, че съществува такова нещо като попарт :)

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Diamonds and Pearls

Вероятно малцина са тези, които не са слушали песента на Принс Diamonds And Pearls и вероятно точно толкова са тези, на които тази песен не е любима.
Вчера следобед цялото домочадие си намери работа извън къщи. Останала сама се опитах да осъществя замисления през седмицата проект за направа на 3D - двулицева картичка. Определено не ми беше ден за подобни начинания. Тогава реших да пробвам да сътворя нещо със специалния коледен пънч "блещулка", с който се сдобих. Тъй като само блещулките ми стояха малко незавършени, реших да добавя диамантен блясък и малко перли. Пуснах си Принс и ...идилията беше пълна! Получи се ето това:
Макар първият опит да не е без кусури, реших, че резултатът като цяло е добър и вероятно ще направя цял цикъл от подобни картички като наближат коледните празници :) А ето и изгледи отпред, отзад и на детайлите. Вътре има още една блещулка, която не е увековечена със снимка.
И понеже Diamonds Are A Girls Best Friend ще участвам с картичката в предизвикателствата на Забавлятелство Мър - Мяу и Двете елши.
А тъй като песничката Let it Snow е една от най-популярните коледни песни, ще участвам с моите диамантено-перлени снежинки и в предизвикателството на Картичкофуриите.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Сладка картичка

Започнах направата на тази картичка с идеята, че ще я завърша за два дни, поработвайки по малко вечер след 9. 00 часа.
Каква заблуда! Ако трябва да съм честна, вероятно само направата на кексчето ми отне време, равняващо се на цял работен ден.


Предполагам, че причините за забавянето се дължат на липсата на опит, но пък забавянето имаше и положителна страна - докато дойде времето за сглобяване на картичката, пристигна поръчаният тример за рязане на хартия.
За направата на картичката използвах материали, които могат да се намерят в повечето книжарници. Инструментът ми за куилинг е направен от губерка с отрязано ухо, закрепена върху стар флумастер. Заслуга за направата му има Милото. Кексчето първоначално скицирах, а после окончателните линии повторих с флумастер. Вероятно тези, които са се занимавали с куилинг, са наясно, че е добре върху нарисувания модел да се сложи оризова хартия по време на работа, за да се предпазят лентичките от зацапване. Аз не бях наясно.
Освен лентичките, инструмента и лепилото използвах 20-тина топлийки, стара подложка за компютърна мишка и шаблона с дупчиците.
След направата на кексчето го залепих върху рециклиран картон. Допълних визията с пеперуда, направена с 3D пънч.

В общи линии това е. Мисля, че се получи сполучливо и ще зарадвам някого от многото рожденици, които искам да поздравя в следващите няколко седмици :)

сряда, 9 ноември 2011 г.

Черен сладкиш или за коректното наименование на сладкиша "Негърче"

Започвам днешната публикация с уговорката, че в рецептите на майка ми този сладкиш е записан под името "Негърче", в което аз лично не виждам нищо лошо или обидно за черната раса. Но дъщерите ми смятат, че употребата на думата негър, дори в умалителната й форма, е обидна, поради което, за да не рискувам да подразня някого и да го откажа от правенето на сладкиша, реших да сменя името. И тъй като очевАдно сладкиша не може да се казва "Афроамериканче", първо защото не всички черни хора са американци и второ защото сладкишът няма абсолютно нищо общо с държавата САЩ, го наименовах чрез цвета му. По-мнителните вероятно ще съзрат отново расов намек, но честна дума-няма такова нещо.
Та за сладкиша - това е първия сладкиш, който направих. Това е и сладкиша, който правя най-често. Има си причина - става бързо, вкусен е и няма какво да му се обърка.
Рецептата е такава, че съотношенията винаги са точни - използавм като мярка две еднакви чаши - за сухите и за мокрите съставки. Не е необходим миксер или дълго бъркане.
Ето и необходимите продукти:
  • 1 ч. ч. кисело мляко;
  • 1 ч. л. хлебна сода;
  • 1 / 4 ч.ч. олио;
  • 1 ч. ч. захар;
  • 1 яйце (в оригиналната рецепта е без яйце, но аз го прибавям за разкош :))
  • 3 с.л. тъмно какао;
  • 1 ч. л. канела;
  • чаша и половина пресято брашно;
  • 1 ч.ч. едро счукани орехови ядки.
Отделно за глазурата са необходими: 3 с.л. прясно мляко; 2 с. л. захар; 25-30 гр. краве масло; 1 пълна с. л. тъмно какао.
Правенето на глазурата не е задължително. Сладкишът е пак толкова вкусен и ако само се поръси с пудра захар.

Начин на приготвяне: Хлебната сода се обърква с киселото мляко. Като шупне, се прибавят останалите продукти. Готовата смес се изсипва в правоъгълна тавичка и се слага в загрята на 200 градуса фурна за 30-35 минути. Проверява се дали е готово с помощта на дървен шиш или клечка за зъби - набожда се в сладкиша и ако излезе чист, значи сладкишът е готов.
Отделно на слаб котлон се стопява маслото, в което прибавяме останалите продукти за глазурата. Готовата глазура се нанася върху поизстиналия сладкиш.
Следващите стъпки са ясни - нарязване и ммм....

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Вълшебният октомври или за едно пътуване, вдъхновено от книга

В края на лятото в нашето служебно малко женско общество стана популярна книгата на Елизабет фон Арним „Вълшебният април” В книгата се говори за това как две дами, уморени от ежедневието, откликват на примамлива обява във вестник и наемат за целия април италиански замък на брега на Средиземно море. За да могат да си го позволят канят още две дами, с които си поделят разходите. Мястото е толкова красиво и им повлиява толкова благоприятно, че в края на месеца всяка по свой начин е намерила себе си и начин да е щастлива.
Ясно е, че става дума за женска книга и една от идеите в нея – относно необходимостта понякога да се проявява здравословен егоизъм в името на семейното разбирателство- изключително ни се понрави. Един вид: ако аз съм доволна, ще съм по -добра, а ако аз съм по-добра и останалите ще са доволни. Или накратко: Ако аз съм доволна и останалите ще са доволни (без да искам се изразих посредством прост силогизъм).
Така се стигна до идеята да направим собствено пътешествие, разбира се, съобразено с нашите мащаби. Спряхме се на с. Емен, което се намира на 20 км от Търново, посока София. Може би изборът ни беше предопределен от добрите отзиви за мястото, които, както се оказа в последствие, са напълно заслужени. Нашенският еквивалент на италианския замък беше вила в комплекс „Имението”, изключително спокойно и красиво място. И вместо за месец, наехме вилата за 3 дни.
И така в един слънчев октомврийски петък, оставяйки у дома децата, съпрузите, домашните любимци и угризенията на съвестта, нашето пътешествие започна. До Търново стигнахме без проблеми, ако не се брои претъпкания автобус, стомашното неразположение на една пътничка и особеното отношение, което тя прояви, към един от нашите сакове. В Търново бяхме посрещнати от нашия любезен домакин от Имението, който ни превози до наетия от нас „замък”. Самото място е много интересно: много тихо, въпреки че комплекса беше пълен, и поради чистотата на въздуха всички цветове изглеждаха по-ярки.

Допълнително за колорита допринасяха и малките животинки, които стопаните отглеждат и които безотказно до края на престоя предизвикваха пристъпи на умиление (без малко да осиновя още едно коте).
Още същия следобед тръгнахме към каньона. Видяхме входа на пещерата, която е дом за множество прилепи и в момента не беше удачно да ги притесняваме, и тръгнахме по екопътеката, или поне ние си мислехме така. Оказа се, че тази пътека, вероятно отъпкана от други заблудени като нас, ни заведе долу до реката, по-точно до това, което беше останало от нея – поредица от малки вирове. Направихме опит да вървим по речното корито, но скоро се отказахме, защото през октомври падането в речни вирове не е препоръчително.

На следващия ден бяхме твърдо решени да намерим екопътеката. За целта от пещерата се изкатерихме нагоре по едни камънаци. Със сигурност не бяхме първите, които минават от там, но сигурно беше и това, че точно този маршрут не е част от екопътеката. Важното беше, че дори да не можахме да намерим началото, все пак додрапахме до целта. Гледката, която се откри от горе, наистина беше много красива.

Поехме напред, за да стигнем до водопада или по-точно до мястото, където в други сезони има водопад. Разбира се, за да сме верни на себе си, първо стигнахме до язовир Негованка, т. е. някъде по пътя бяхме подминали разклонението на пътеката към водопада.

На връщане, естествено след кратко лутане, намерихме верния път. Мястото е невероятно-имаш усещането, че си в паралелно измерение. Дори в началото си говорехме шепнешком, за да не нарушим по някакъв начин покоя и хармонията около нас.

След известно време тръгнахме обратно. Направихме опит да се изкатерим от другата страна на каньона (май ни стана навик да се катерим, където не трябва), но след поредица от каскадьорски изпълнения с умерена сложност се отказахме.


По пътя на връщане видяхме началото на екопътеката. Едно време мястото е било обозначено с табела, от която в момента е останала само рамката, която явно е ориентир за по-запознатите. Наистина има какво да се желае по отношение на поддръжката на екопътеката – поне поставяне на табели и ремонт на мостчетата и стълбите като начало. Давам си сметка, че ако децата бяха с мен, доста щях да се притеснявам за безопасността им.
На следващия ден нашето кратко пътешествие приключи. Част от групата получи болки в краката от дългото ходене, които по специфичен начин напомняха за хубавото преживяване още няколко дни, но в същото време по чукарите оставихме перманентното главоболие, дребнавостта и заядливостта си и се прибрахме у дома отпочинали, заредени с позитивни емоции и в крайна сметка по-добри.

понеделник, 31 октомври 2011 г.

На финала

Днес приключи предизвикателството, което бях обявила сама на себе си - да направя хелоуински картички за колегите си. Въпреки че първите картички с паяците, които публикувах преди няколко дни, се получиха много сладурски, реших че трябва да разнообразя визията на останалите, за да ми е по-интересно в процеса на работа.
Първото нещо, което опитах, беше  да направя картички с куилинг елементи. Преди време бях попаднала на ето това прилепче http://increations.blogspot.com/2009/10/quilled-bat-for-halloween-crafts.html и много ми се щеше да опитам да го направя. В интерес на истината трябва да призная, че направата на прилепчето беше лесната работа- по-трудно ми беше да реша къде и как да го аранжирам. Получиха ми се общо три картички с куилинг елементи:
Третата серия картички, които направих, бяха с черни котки. От уважение към нашия Карамел -Макс  исках котките не просто да са черни, а черното да изглежда така, сякаш има рожден ден (това последното е взаимствано от Тери Пратчет). За да докарам желаната визия използвах шаблон, лепило и черен брокат. В резултат на опитите ми се получи това:

Да не забравя да спомена нещо куриозно - нашият котарак, който е изключително придирчив към храната и яде предимно гранули на Royal Canin, днес яде печена тиква. С жалостиво мяукане си изпроси първо мъничко парченце, а след това още три. Просто не можах да повярвам-той, дето не яде дори пилешка кожа и колбаси, днес яде тиква. Допускам, че част от хелоуинското настроение, което витае около децата, се предало и на него. Няма друго обяснение.
И така, днес слагам край на хелоуинската офанзива. Макар да не направих всичко, което бях планирала, съм доволна от резултата.

Въпреки че Хелоуин не е наш празник, е чудесен повод за позитивни емоции и весели преживявания за всички деца, даже и за порасналите :)))